Постинг
06.05.2009 17:38 -
Малките неща...
Адски банална тема - търкана, търкана....
Всеки я разбира, всеки се вълнува, усеща ги...
Откъде да тръгнем - колко малки са всъщност малките неща. Виждаме ли ги своевременно или им се радваме като ни попаднат в някоя нежна баладка?
Да изходим от това, че човешкия разум умее да пресъздава спомени и да ги интерпретира така, че да ни вълнуват в необходимата степен. Всъщност тук допираме до една изключително фина, но плътна граница, а именно между подсъзнанието и разума. "Будната" половина "помни" - помни досущ като накъсана кинолента. Къде са малките елементи, които сме отбелязали? И какво ни кара да ги "запечатаме"? Вали дъжд - пасва си със настроението ти, чувстваш природата съпричастна със самотните ти усещания. Взаимни чувства - да, явно не си сам. Искрена усмивка - ами да, доказано е, положителното настроение се предава. НО условието - да имаш желание! Колко струва то? Много - нерви, време, пари...разликата е, че за да получиш желание, не трябва да плащаш, а да даваш...и да не искаш обратно. Библейски принцип - пак банален и пак доказва, че баналните неща са истина...истината се повтаря. Човешкият инат и непреклонност пред общодоказаните морални стандарти са тези, които биха изменили и противоречили на градивната личност. И другия ни пропуск - "повтаряме". Именно това ги превръща в баналност - рутина, заучена и неосмислена...именно затова забравена.
Малките неща остават онези елементи, които държат сърцата ни будни за мисъл, лична и развита...мисъл, обосновала живота ни досега и занапред...и никога довършена.
Всеки я разбира, всеки се вълнува, усеща ги...
Откъде да тръгнем - колко малки са всъщност малките неща. Виждаме ли ги своевременно или им се радваме като ни попаднат в някоя нежна баладка?
Да изходим от това, че човешкия разум умее да пресъздава спомени и да ги интерпретира така, че да ни вълнуват в необходимата степен. Всъщност тук допираме до една изключително фина, но плътна граница, а именно между подсъзнанието и разума. "Будната" половина "помни" - помни досущ като накъсана кинолента. Къде са малките елементи, които сме отбелязали? И какво ни кара да ги "запечатаме"? Вали дъжд - пасва си със настроението ти, чувстваш природата съпричастна със самотните ти усещания. Взаимни чувства - да, явно не си сам. Искрена усмивка - ами да, доказано е, положителното настроение се предава. НО условието - да имаш желание! Колко струва то? Много - нерви, време, пари...разликата е, че за да получиш желание, не трябва да плащаш, а да даваш...и да не искаш обратно. Библейски принцип - пак банален и пак доказва, че баналните неща са истина...истината се повтаря. Човешкият инат и непреклонност пред общодоказаните морални стандарти са тези, които биха изменили и противоречили на градивната личност. И другия ни пропуск - "повтаряме". Именно това ги превръща в баналност - рутина, заучена и неосмислена...именно затова забравена.
Малките неща остават онези елементи, които държат сърцата ни будни за мисъл, лична и развита...мисъл, обосновала живота ни досега и занапред...и никога довършена.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
